Тук всеки родител може да поспре и да се "потопи" в Големия свят на нашите деца
ЧЕТЕМ ЗАЕДНО
Страници, посветени на четенето
Уважаеми родители, всички ние обичаме децата си и винаги ги подкрепяме в нещата, които им създават затруднения. Така е и с желанието на нашите деца да четат. Напоследък това желание е малко изместено от всички изкушения на техническата ера, с които се сблъскват децата. И усилията ни да ги превърнем в запалени читатели на книги не са много успешни. Нека прочетем долните редове и да решим дали няма да намерим и още идеи за подпомагане на четенето
Г-жа Пепелишева
Публикуваните материали са от Интернет
Начини да насърчим детето да чете
Децата, които могат да четат, но не го правят…
Проучванията показват същото, което и здравият разум ни подсказва: Колкото повече децата четат, толкова по-добре се справят и толкова повече удоволствие изпитват от четенето.
За съжаление, обратното също е истина: Децата, които четат много малко, обикновено притежават слаби умения за четене. Четенето за тях се превръща в борба и те го избягват винаги, когато е възможно.
Има ли нещо, което можете да направите, за да насърчите децата си да четат? На първо място, полезно е да знаете причините, поради които детето не харесва или отказва да чете. Тези причини могат да ви помогнат да решите какво ще работи най-добре като мотивация за него да открие или преоткрие колко забавно може да е четенето.
Защо някои деца не обичат да четат?
Някое от тези твърдения звучи ли ви познато? Това са причините, които децата често изтъкват, за да не четат:
Скучно е. Не се отчайвайте, ако това е отгорът на децата ви относно онова, което им дават да четат в училище. Вкъщи можете да ги запознаете с други материали за четене, по-тясно свързани с техните интереси.
Нямам време. Децата са заети. Училището, приятелите, спорта, домашните, телевизията и домашните задължения – всички те се конкурират за времето им. Някои деца имат нужда от вашата помощ, за да подредят графика си и да включат в него време за четене.
Прекалено е трудно. За някои деца четенето е бавен, сложен процес. Ако детето ви изпитва трудности да чете, говорете с учителите му. Попитайте как можете да намерите интересни книги и материали, написани на ниво, което съответства на възможностите му за четене.
Не е важно. Често децата не оценяват как четенето може да бъде целенасочено или от значение за живота им. Родителите могат да се ангажират да намерят материали за четене по теми, които са важни и интересни за децата им.
Не е забавно. За някои деца и особено тези, които срещат трудности при четенето, книгите предизвикват безпокойство. Дори за деца с добри умения за четене, натискът в училище и в дома, който набляга на четенето по задължение може да направи четенето скучно. Нашият съвет: Отнемете напрежението от четенето, така че децата ви да могат да се забавляват.
Ако някой друг в семейството ви е имал проблеми с четенето, има по-голям шанс децата ви да изпитат същите трудности. Говорете със специалист или с учителите на децата, ако имате съмнения за проблем с четенето.
Какво няма да помогне
По думите на родители, следните тактики само затвърждават нежеланието и съпротивата на детето да чете:
"Четене на конско". Избягвайте лекции за стойността и важността на четенето, както и принуждаването на дете, което не чете. Детето ви само ще негодува.
Подкупването. Въпреки, че няма нищо лошо в това да възнаграждавате усилията на детето да чете, не искате то да очаква награда след всяка прочетена книга. Когато е възможно, предложете друга книга или списание (по избор на детето) заедно с похвалните думи. Можете да давате и други значими награди, когато има повод, но ги предлагайте все по-рядко. С течение на времето, детето ви ще преживява самото четене като награда.
Осъждането на работата на детето. Разграничете работата за училище от четенето за удоволствие. Подпомагането на детето да се наслаждава на четенето е полезно само по себе си.
Критикуването на избора на детето. Да четеш почти всичко е по-добре от това да не четеш нищо. Въпреки, че може да чувствате, че детето ви избира книги, които са прекалено лесни или които се отнасят към темите твърде несериозно, крийте разочарованието си. Четенето на всяко ниво е ценна тренировка и успешното четене помага за изграждането, както на увереност, така и на умения за четене. Ако различията ви са просто въпрос на личен вкус, уважавайте правото на детето да има собствени предпочитания.
Създаване на нереалистични цели. Наблюдавайте за малки признаци на напредък, вместо за драматични промени в навиците на детето за четене. Не очаквайте неохотен читател да завърши книга за един ден. Може би за седмица, с внимателно поощряване.
Когато правим четенето на голяма работа. Не превръщайте четенето в кампания. Под натиск, децата могат да четат само, за да задоволят родителите, а не себе си, а могат и да се обърнат и да откажат да четат изцяло.
20 начина да насърчите децата да четат
Вече ви казахме защо някои деца не обичат да четат и какво другите родители вярват, че не помага за промяна на мнението и нагласата на децата. Ето няколко начина да превърнете нежеланието на младите читатели в ентусиазъм:
1. Потърсете неща, които децата ви може да пожелаят да прочетат. Използвайте хобитата и интересите им като отправни точки.
2. Оставете всякакви видове материали за четене като книги, списания и цветни каталози на видни места в дома ви.
3. Забележете какво привлича вниманието на децата ви, дори и когато просто разглеждат снимки. След това градете върху този интерес, прочетете нещо подбрано на глас или просто се върнете вкъщи с повече информация по въпроса.
4. Нека децата ви виждат, че четете за удоволствие през свободното си време.
5. Водете децата си в библиотеката редовно. Заедно се запознайте с детската секция. Попитайте библиотекаря за книги и списания, на които децата ви може да се насладят.
6. Представете четенето като дейност с цел – начин за събиране на полезна информация за, да речем, изработка на хартиени самолети, идентифициране на кукла или печат в колекцията на детето, или планиране на семейна активност или ваканция.
7. Насърчавайте по-големите деца да четат на по-малките си братя и сестри. По-големите деца обичат да демонстрират възможностите си.
8. Играйте игри, които са свързани с четене. Проверете дома си за игри, които се играят с буквени плочки или зарове, или бордови игри, които изискват от играчите да четат пространства, картички или опътвания.
9. Можете по време на вечеря, докато вършите домашните си задължения или в друга неформална обстановка , да споделяте реакциите си по повод нещата, които четете, и да насърчавате децата си да правят същото.
10. Отделяйте редовно време за четене в семейството, отделно от подготовката за училище – 20 минути преди лягане, точно след вечеря или което време се вписва най-добре в графика на семейството. Дори 10 минути на ден свободно четене могат да подобрят уменията и навиците на дедето ви за четенето.
11. Четете на глас на вашето дете, особено, ако то е обезкуражено от собствените си умения да чете. Удоволствието да ви слуша да четете, вместо да се бори само, може да възстанови първоначалният ентусиазъм на детето за книги и четене.
12. Насърчете детето да чете на глас вълнуващ откъс от книга, списание или дори виц. Когато децата четат на глас, рядко чувстват, че трябва да прочетат всяка дума правилно. Дори и добрите читатели пропускат или произнасят някоя дума грешно понякога.
13. Когато има повод за подаряване на подаръци, подарявайте книги и списания, които отговарят на текущите интереси на детето ви.
14. Отделете специално място, където децата да държат собствените си книги.
15. Запознайте децата с книгоразделителя. Напомняйте на малчуганите, че няма нужда да завършват цялата книга на един дъх; можете да спрете след няколко страници или една глава, или да продължите от там, където сте спрели предния път. Не убеждавайте детето си да завърши книга, която не харесва. Препоръчайте му да остави книгата и да опита друга.
16. Зарадвайте децата си с вечер на смях и забавление с участието на книги. Много деца (също и родители) приемат четенето като сериозна активност. Книга-шега, история, разказана в гатанки или смешен откъс, прочетени на глас, могат да разкрият една друга страна на четенето.
17. Допълнете приятните преживявания на детето от четенето. Например, ако детето ви е харесало книга за динозаври, заведете го в природо-научния музей.
18. Предлагайте други специални стимули, за да насърчите четенето. Позволете на детето да остане будно вечер още 15 минути, за да довърши главата; обещайте му да го заведете на кино, ако прочете книгата, върху която е базиран филмът; освободете го от някое домашно задължение, за да намери време за четене.
19. Ограничете времето на децата пред телевизора в опит да намерите време за други дейности като четене. Но никога не използвайте гледането на телевизия като награда за четене или като наказание при отказ да го направи.
20. Не всяко четене се случва между кориците на книга. Какво ще кажете за менюта, пътни знаци, етикети на храни и нотни листове? Възползвайте се от безбройните спонтанни стимули за четене по време на натоварен ден на семейството.
Източник: Брошура за родители РИФ
- Хайде, детето ми, ела да почетем заедно!
Родителите и насърчаване на четенето
Добре е, когато децата четат много и с удоволствие. Но как да ги убедим да го правят? И могат ли родителите да им повлияят някак си в тази насока? Ето един преглед на аргументите.
Четенето е добро за децата – факт, относно който детските педагозите са единодушни. Тези деца, които изпълнени с въодушевление още от ранна възраст поглъщат роман след роман, разказват историите, доизмислят ги, пишат продължения и собствени творби - те се занимават с въпроси, които най-вероятно не срещат в ежедневието си. При това те непрекъснато доразвиват своите езикови умения.
Четящите деца използват въображението си, поставят себе си на мястото на героите на историите, и в идеалния случай се учат как хората се отнасят помежду си и как могат да бъдат разрешавани конфликтите. Но интересът към четенето и способностите за него не са заложени у децата – те трябва да бъдат създадени и поощрявани. А за тази цел важна роля играят не само възпитателите и учителите, а преди всичко собствените родители.
Придружители в четенето
Общо взето родителите създават първия и най-важен досег на децата с четенето, тъй като те са в контакт с децата си от първия ден в живота им, а и до юношеската възраст са техния най-важен пример за подражание.
„В психологията моделът на поведение на родителите се смята за най-решаващия фактор на влияние върху поведението на децата”, посочва Петер Май от Националния институт за подготовка на учители и училищно развитие в Хамбург. ,,Така че когато самите родители вземат в ръка книга или списание и сядат да четат, те показват на децата, че четенето е важно за тях, а това поражда любопитство у децата.”
И тъй като образованието не започва с постъпването на детето в училище или в детската градина, а от самото му раждане, то родителите могат още в първите му години да положат основите за изпитване на желание и удоволствие от четенето. Идеалното положение е, когато родителите и децата разговарят въодушевено и се смеят, когато играят на игри с пръсти и пеят песни, разглеждат заедно първите книжки и посещават заедно библиотеки. Според Май съвместното разглеждане на книги с картинки и четенето на глас ,,са приятни форми на взаимодействие, които показват на децата, че книгите са важни, защото доставят радост и забавления на тях, на родителите им, а също и на баби и дядовци, братя и сестри.”
Да бъдеш по-добър пример
Действителността обаче показва, че такова едно отношение към четенето съвсем не е нещо самопонятно в немските семейства. Вместо това възпитателите и учителите се оплакват от деца, които въобще не се интересуват от книги и в добрия случай неохотно и с големи усилия успяват да прочетат задължителните четива за уроците по немски език, но след това с нетърпение се връщат отново към седенето пред телевизора или играенето на компютърни игри.
Първото проучване за четенето на глас на децата извършено от фондация „Четене” (Stiftung Lesen) през 2007 г., стига до резултатите, че 42 процента от всички родители на деца в предучилищна възраст четат много рядко или въобще не четат на децата си. Проведеното в Германия през 2006 г. Международно изследване на уменията за четене на деца в основното училище (IGLU) също показва, че потенциалът на родителската подкрепа за постигане на успех в четенето на децата може да бъде подобрен.
Какво е нужно да правят родителите, за да помагат на децата
„Има множество причини, поради които родителите не четат на децата си: самите те не четат, не им харесва да четат на глас или не виждат смисъл в това. Някои родители не намират свободно време за това или пък се чувстват прекалено стресирани от ежедневието”, смята Карин Котш, която в много страни по света вече е провеждала обучения и уоркшопове на тема четене на глас и поощряване на четенето. Други просто през детството си не са разбрали, колко хубаво може да бъде да чуеш една история. А има и такива, които смятат, че няма смисъл да четат на децата си, тъй като от опит знаят, че те така или иначе никога не ги слушат.”
Трябва да бъдат добавени и тези родители, които като ученици са претърпяли разочароващи неуспехи при четенето и някои от тях и до ден днешен не могат да четат правилно. В края на краищата вече е установено, че в Германия всеки седми възрастен е функционално неграмотен, т.е. не може да чете или пише по-дълги текстове.
Множество решения
Дневните центрове за деца, училищата, библиотеките и други институции са осъзнали тези проблеми и вече са обвързали по различни начини своите дейности с насърчаването на четенето и с работа с родителите. За майки и бащи, които имат проблеми с четенето се организират ограмотителни курсове и се търсят възможности, как да подпомагат и съпътстват децата си дори и да нямат добри читателски умения.
,,Например, когато децата разработват театрална или радио пиеса по някоя книга, могат да я представят пред родителите си в училището”, смята Свен Никел - специалист по езикова и литературна дидактика към Бременския университет. ,,Дори и родителите, които имат негативен опит от училище и в много случаи отбягват да посещават училищата на децата си, при такива поводи идват с удоволствие.”
При четенията родителите имат възможност да открият или преоткрият собственото си увлечение по разказаните истории. На курсове за обучение и информационни срещи те могат да се информират за това, защо въобще четенето на глас има смисъл, кои книги за каква възраст са подходящи и как децата могат да бъдат мотивирани да слушат внимателно.
Яна Дегенер
работи като журналист на свободна практика в Кьолн.
5 начина да отгледате дете, което чете книги
Родителите могат да формират любовта към четенето у децата си
Повечето майки искат децата им да четат книги. Значителна част от ранното образование е свързана с уменията за четене – от научаването на азбуката до фонетичните умения. Но четенето – от научаването до превръщането в ненаситен читател – е повече от това, на което учат децата ни в училище. Важно е също какво децата виждат вкъщи. Родителите играят ключова роля дали децата им ще заобичат книгите.
Четенето започва вкъщи, дълго преди децата да тръгнат на училище. Те още от ранна възраст усещат как ние сме настроени към четенето. Ако им покажем, че го възприемаме като приятно изживяване – дори като приоритет – то нашите деца също може да погледнат на четенето по този начин.
Книгите вкъщи
Да, дори само да имате книги в дома си, това показва на децата още от ранна възраст, че четенето е важно. Оставете ги да разглеждат книгите, независимо детски или други, и да си изградят усещане как изглеждат думите на страниците. Така на децата ще им става все по-удобно да свикват с формата на буквите и думите. Това не гарантира, че детето ви ще започне да чете по-рано, но със сигурност ще се почувства комфортно с идеята за четенето като цяло.
Отделяйте време за четене всеки ден
Отделяйте време всеки ден да четете с и на детето си – и не само преди лягане. Направете времето за четене част от ежедневието си - всеки следобед, или всяка сутрин веднага след ставане или през която и да е друга част от деня. Това е сигнал за детето ви, че четенето е част от живота, не нещо специално или необичайно.
Бъдете пример
Ако искате детето ви да си създаде редовни навици за четене, и вие трябва да имате такива. Четете редовно (извън времето, през което четете с и на детето) и четете разнообразни книги – и художествени, и нехудожествени. Да, можем да получаваме много информация през Интернет, а и вече има електронни книги, но понякога няма нищо по-хубаво от това да хванете книга в ръцете си, да разгръщате страниците и да се връщате назад от време на време. Нека децата...
... ви разберат колко наистина обичате книгите.
Окуражете и партньора си да прави същото. Също толкова важно за децата е да виждат как бащите им четат редовно. Четенето не бива да се асоциира само с единия пол!
Редовно посещавайте местната библиотека
Местната библиотека е, разбира се, огромен източник. Извадете на децата ви тяхна собствена карта за библиотеката веднага щом им е позволено да я използват. Нека прекарването на повече време в библиотеката се превърне в награда.
Направете книгите редовен подарък
Поводите за подаряване на подаръци са перфектното време да поддържате любовта към четенето. Може да си създадете традиция да подарявате на детето си хубава класическа книга за всеки повод като по този начин ще му помогнете да си създаде голяма лична библиотека.
Как да създадем у детето интерес към четенето
Какво да правите, когато детето ви не иска да чете?
Има едно просто правило – не го карайте насила.
В днешно време, родителите твърде притеснено анализират децата и правят сравнения със своето детство. „На твоите години, да знаеш колко книги бях прочел!“, „Виж – запазил съм за теб цялата си колекция детски книжки – ще ги прочетеш ли някога?“, „Знаеш ли кой е Жул Верн, чувал ли си за Карлсон?“. Въпроси, които често спират пред стена от детско мълчание и подхранват родителските тревоги.
Но психолозите не споделят изцяло това притеснение и дават няколко прости съвета, които да наклонят везните в полза на четенето.
• Започнете да четете на мъничето, докато още не умее да говори. А когато порасне и започне да чете само, съхранете ритуала „следобедно четене“ или „четене преди сън“. Четете заедно с детето на глас, разпределяйте си роли на различни герои – нека четенето стане забавна игра.
• Използвайте психологическият принцип на „незавършеното действие“ – четейки на глас, прекъснете на най-интересното място /ах, прощавай, но трябва да приготвя вечерята, затова спираме тук/ и оставете детето насаме с книгата. По-късно се поинтересувайте и го питайте, дали е разбрало какво се случва по-нататък в приказката, защото и на вас ви е много интересно.
• Четете своята книга на глас, докато детето е наоколо. То трябва да почувства и види, че това ви е приятно. Тогава само ще прояви жилание да опознае това удоволствие. Примирете се, че то вероятно няма да прочете цялата книжка, ще предпочита комиксите или по-кратките текстове. Предложете му, само да съчини разказ или история в картинки и му помогнете, ако то се затруднява.
• Абонирайте го или редовно му купувайте списания, които провокират интереса на детето – спортни, с автомобили, за животни. Списанията по-лесно улавят вниманието на малките, а прехода към книжките след това е по-лесен.
• Опитайте различни жанрове – хумористични, детективски, фантастични, приключенски истории. Така детето по-лесно ще открие какво е по вкуса му.
• Направете малка детска библиотека в стаята му – така ще има пред очите си интересен избор и никога няма да скучае.
• Ходете заедно в книжарниците – децата бързо се ентусиазират и са любопитни, когато разполагат с разнообразни предложения.
• Не заставяйте децата да дочитат докрай книга, която им е скучна. Не питайте контролиращо какво е разбрало детето от книгата и какво му е харесало. Формулирайки своите читателски впечатления, децата ги опростяват и ги превръщат в схеми.
• Когато обсъждате с детето училищните му занимания, може да вмъквате и правите интересни литературни паралели: „Имаш лоша оценка по български език? Не се тревожи, ще я поправиш, Чехов е повтарял трети клас, заради слаба оценка по литература /самата истина/, пък виж какъв талантлив писател е станал“. За детето ще бъде и поучително, и любопитно да узнава отговорите на своите въпроси чрез писателите и по-често ще си общува с тяхното творчество.
Как да мотивирате детето да чете
Четенето е най-голямата магия. Чертички и кръгчета могат да предадат цялото знание на света, да вдъхновят, да разплачат, да трогнат, да издигнат или да принизят.
Четенето е най-лесният начин за пътуване във времето и в светове, които още не съществуват.
Как обаче да го обясним на детето, за което четенето е просто задача от училище, като на всичкото отгоре предложените книги и уроци невинаги отговарят на личните му интереси.
Ще ви предложим няколко съвета за превръщане на четенето от мъчение в забавление.
Ако искате то да чете, четете и вие
Книгите и четенето трябва да са част от живота, не само училищно занимание. Ако вие четете, детето ви ще прави същото.
Нека ви вижда с книга в ръка често, разказвайте му интересни истории, които сте прочели като деца, покажете му, че гледането в екрана на компютъра всъщност е безкрайно четене – включително и надписите на филма.
Разпитвайте го за интересите му, коментирайте, а накрая му предложете да прочетете нещо повече в Интернет или в енциклопедията за темата, която го вълнува.
Така ще разбере, че с четене ще научава повече неща за интересните за него теми.
Говорете с ентусиазъм за училището и за ученето на уроците. Да, знаем колко е трудно, особено при сегашните учебници, пълни с трудни за възприемани термини, но заедно с учителите сме длъжни да помогнем на децата си да пребродят трудностите и да не убием в тях вроденото желание за учене.
Карайте детето си да ви разкаже какво е прочело, но не за да го изпитате, а защото на вас ви е интересно какво се случва в книгата му. Така ще му помогнете да премине от механично четене към изграждане на образи чрез думи.
Помолете го да ви чете докато готвите, например, но отново не като изпит, а като начин за забавление.
Дайте му възможност само да избира книгите си. И която и книга да избере, винаги го поощрете за избора му. Няма „сериозно“ и „несериозни“ книги. Важно е самото четене, докато се превърне в нужда, вътрешно желание и потребност.
С времето детето ви ще формира собствен вкус, но това е възможно само ако чете разнообразна литература.
Карайте го да ви чете важни за ежедневието неща. Например – какво съдържа някой продукт в магазина или какво пише на бележката от домоуправителя.
Така детето ви ще разбере, че четенето има и практическо приложение.
Четенето е здравословно
Четенето е здравословно, подобрява мисълта и намалява стреса
На много хора четенето на книги им служи за "бягство от ежедневието" след училище или работа.
Литературата, независимо от жанра има благоприятен ефект върху мозъка. Затова всеки, който иска да подобри мисловните си процеси, психологически и когнитивно, четенето трябва да е в списъка на неговите хобита.
Ето 10 причини защо четенето е "здравословно"
1. Помага за обучение през целия живот
Четенето стимулира мозъка за по-лесно приемане и обработване на нова информация.
2. Четенето развива креативността
Когато преподавателите на "Awolowo University" в обучителните програми въвели образователни комикси, те забелязали, че изображението в съчетание с думите действа стимулиращо на студентите - дори повече от самата снимка на страницата на книгата. Ползите, произтичащи от четене на комикси, обикновено се пренебрегват, а комиксите увеличават творчеството.
3. Четенето развива красноречието
Хората, които обичат да четат имат по-богат речник от хората, които не четат. По-добрият речник не предполага добри комуникативни умения, но богатството на речника се увеличава пропорционално с четене на литература и допринася за по-бързо разбиране на контекста.
4. Добри резултати в училище
Някои ученици не постигат добри резултати въпреки своите способности. Проучванията показват, че съществува връзка между любовта към книгата и подобряване на резултатите от писмените изпити.
5. Четенето намалява стреса
Изследване, което е било проведено от университета Sussex, доказало, че четенето на книги е един от най-ефективните начини за успокояване. Половин час четене дневно, осигурява оптимална релаксация.
6. Стимулира критично мислене
Концентрираното четене активира част от мозъка, отговорна за критично мислене. Писането също помага за развиване на уменията, необходими при дискусия за прилагане на качествени доводи, подплътени с факти и други подобни.
7. Четенето гради самочувствие
"Начетеността" изгражда самочувствие, особено при малките деца и децата в началните класове.
8. Изгражда отношения между родители и деца
Децата и родителите, които заедно четат на глас, създават по-здрава връзка от тези, които не го правят, а връзката на родителите и децата е особено важна в изграждането на здрав и стабилен психологически профил на детето.
9. Хората, които четат знаят да слушат
Четенето подобрява способността ни да чуваме, особено, ако четем на глас.
10. Лесна концентрация
Въпреки че е пасивно, четенето помага на нашия ум винаги да се съсредоточи, а тази способност и концентрация помагат в други дейности.
„МАМО, ОБУЙ МИ ЧОРАПКИТЕ!”, ИЛИ КАК ДА ПОСТЪПИМ, АКО ДЕТЕТО ЧАКА ВСИЧКО НАГОТОВО
Д-р Цветанка Маринова е доктор по психология, магистър по психология и педагогика, позитивен психотерапевт за деца и възрастни, фамилен терапевт. Една от темите, които тя разработва през годините е как да помогнем на децата да бъдат самостоятелни и отговорни. Ето и нейните съвети:
ЗА ДА БЪДАТ ДЕЦАТА ВИ ПО-САМОСТОЯТЕЛНИ И ОТГОВОРНИ
„Дървото се превива, дорде е младо” - тази българска поговорка напомня за необходимостта от родителски “уроци” по отговорност още от най-ранна възраст. Ако отлагате това всеки път, когато децата са проявили небрежност, разпиляност или егоизъм, рискувате да отгледате егоцентрични и неорганизирани личности. Предаганите идеи биха могли да бъдат полезни, съобразени с индивидуалността на детето и възрастта му.
1. Започнете да оставяте децата да правят нещо самостоятелно, докато са още малки, дори още на 2-3 годишна възраст. Забелязали сте с каква гордост и усмивка малките се заемат да правят нещо като възрастните. Бъдете търпеливи, окуражавайте децата колко добре “работят”.
2. Акцентирайте върху постижението на детето, върху уменията, които е проявило. Специално подчертавайте това, което ви е харесало. Така то ще продължава да го прави и занапред.
3. Избягвайте парични и материални награди или условия, за да свърши детето някоя задача в къщи самостоятелно. Ако децата са фиксирани само върху това, какво ще получат, те ще развият едностранни критерии за ценностите в работата.
4. Показвайте отговорност и активност пред децата. Те ще се учат от вас, ще ви подражават и харесват.
5. Говорете с децата какво е това да носиш отговорност, обсъждайте ситуации от техния детски опит, от приказките или видеото.
6. Оставяйте ги отрано да вземат решения, съобразно възрастта и ситуацията. Поощрявайте ги: “ти можеш, ти сам избери, сам прецени”.
7. Негативният опит също учи - оставяйте децата понякога да грешат. Ако ги спасявате всеки път, когато им е трудно, когато са притиснати, поради своя грешка, те няма да се научат да бъдат отговорни. Ще очакват винаги вие да решавате вместо тях и друг да поема отговорности вместо тях.
8. Потърсете друго мнение или информация как да възпитавате отговорност. Това е трудна задача и затова говорете с други родители или със специалисти по проблема. Това ще ви помогне да обогатите подходите и начините, по които можете да възпитате отговорно и активно дете.
9. Бъдете оптимисти, вярвайте, че децата ви са добри хора и им го казвайте, дори ако са сгрешили. Така те ще приемат за себе си това и ще оправдаят вашите очаквания.
Според д-р Цветанка Маринова успешното родителство се осъществява чрез две групи качества. Първата е свързана с проява и поддържане на обич, нежност, грижи, търпение, внимание и всяка друга форма на топла емоционална връзка. Втората група от необходими за възпитанието качества са изискванията, правилата, рамките, критичността и отстояване на договорените с детето форми на поведение, въвеждани от родителите. Балансът между тези две групи качества осигурява както грижовността на мама и тате, така и дисциплинираността на детето.
Важно е да се знае, че темпът на детското развитие е индивидуален, различен при всяко дете. Затова нормативите и ориентирите са относителни. Добрият родител подпомага детето си в усвояването на нови дейности и постижения, като окуражава, подпомага, радва се на проявените качества на детето, а не само на крайния резултат. Важно е изискванията и критичността да се съчетават с търпение, оптимизъм и гъвкавост в подходит
Не е препоръчително да се използва единствено материални стимули при децата, защото те нямат достатъчно социален опит и критерии за материалните ценности - кога, колко и защо. По-силен и устойчив възпитателен ефект имат както топлите подходи - прегръдка, проява на нежност, обич и др., така и публичната положителна оценка и похвала или демонстрация пред всички, поощрението, възхищението, доверието, надеждата и оптимизмът за по-нататъшни постижения. Никой не отрича елемента на материално поощрение, ако той не е единствена или доминираща форма на награда за успешни дела. Необходимо е съдържанието и размерът на наградата да са адекватни на възрастта, свършената работа и конкретната ситуация. Тук се въвеждат качества и ценности като справедливост, честност, умения за водене на преговори и спазване на договорености.
Ако детето си спестява усилия и чака наготово, ще чуем: “Мамо, ти прибери играчките, помогни ми да седна на люлката, обуй ми чорапките, завържи ми връзките” и т.н... Поведението и реакцията на родителите биха могли да са в следния регистър: “ти вече си голям/а, знам че можеш сам/а, спомни си, че си успявал/а, виж и другите деца сами правят това, браво, успя! “ и т.н.
ВНИМАНИЕ: ДЕТЕТО МИ Е ОНЛАЙН! ЧАСТ I
Няма родител, който не се е сблъскал с въпроса как и кога да допусне интернет в живота на детето си. От една страна глобалната мрежа предоставя много възможности, които подпомагат децата в тяхното израстване – игри, филми, музика, полезна информация и т.н. Но заедно с това интернет може да бъде опасно място особено ако детето не е подготвено за срещата с разнообразното съдържание в мрежата. Къде е границата между ползата и вредата? И доколко ние, възрастните, сме подготвени и сме в състояние да помогнем на децата си да се справят?
Знаете ли, че:
- Децата прекарват над 30 часа седмично онлайн, от които над 1 час в порносайтове и над 3 часа в сайтове за запознанства и социални мрежи.
- Над 750 000 педофили постоянно дебнат за жертви в интернет, сочи доклад на ООН. В социалната мрежа Фейсбук има регистрирани над 100 000 педофили.
- 75% от децата са склонни да дадат лична информация. 89% от сексуалните предложения към деца са направени в интернет. Само 25% от тези деца споделят със своите родители.
- 4 милиона сайта показват снимки на сексуално експлоатирани деца.
- Според американско проучване 83% от притежателите на материали с детска порнография имат снимки на деца от 6 до 12 години, 39% – на деца от 3 до 5 години, а 19% – снимки на деца под 3 години.
- Броят на снимките, показващи сексуална експлоатация, брутални изнасилвания, орален секс и други форми на унижение е нараснал 4 пъти между 2003 и 2007 г.
Опасностите в Интернет
- Докато вашето дете е в детската стая пред своя компютър, не предполагате, че е възможно да бъде в голяма опасност. Но точно в този момент, то може да предоставя на някой педофил информация за това, къде учи, например! Възрастният се е запознал с вашето дете в някоя социална мрежа, преструвайки се, че е на неговата възраст и че имат общи познати. Приканва го да разкаже повече за себе си. Вече контактуват през Скайп. Един ден предлага да се видят...
- В последните години подобни сценарии не са рядкост. Интернет опасностите и рисковете за детето са много и не бива да бъдат подценявани, а да се третират не по-различно от всекидневните рискове, с които се сблъскваме на улицата, на път за училище, в градинките. Пространството на глобалната мрежа е дори по-опасно, защото анонимността е правило, а не изключение, и родителският контрол е много по-слаб, отколкото в реалния живот. От онлайн контакт до реална среща може да се стигне бързо и напълно без вашето знание.
(Информацията е взета от уебсайта на българска програма за родителски контрол, разработена от Фондация „Делфин” може да се свали безплатно от сайта:
https://www.childdef.com/bg/parents.html)
Всички тези факти звучат доста плашещо. Но целта ни не е да ви плашим, а да ви помогнем да научите детето да сърфира безопасно в интернет. И тук възниква следният въпрос: Кога да дадем на децата достъп до интернет? Ясно е, че посещенията в интернет трябва да са съобразени с възрастта на децата и техните възможности. Не забравяйте, че първите посещения в интернет поставят основите за създаване на добри навици у децата и това е идеалният начин те да развият умения за сигурно сърфиране в мрежата. Всяко семейство трябва да създаде собствени правила за използване на компютъра. Ето какво съветват от Националния център за безопасен интернет и на тяхната база, може да изградите свои:
ПОД 7 ГОДИНИ
- Децата имат ограничени възможности да разбират наличната в интернет информация и трудно разграничават реклама от актуално съдържание.
- Често не виждат разликата между използване на интернет, компютърните игри или рисуване на компютъра.
Какво можете да направите?
|
|
- Регламентирайте ясно времето, прекарано пред компютъра - Поставете компютъра в дневната - препоръчително е при децата да има възрастен, когато използват интернет. - Ограничете достъпа до познати, предварително уточнени уеб сайтове. По-напредналите деца могат да намерят любимите си сайтове, като използват менюто Favorites на интернет браузъра. - Създайте личен профил на детето в операционната система, където достъпът до интернет е ограничен само до определени сайтове. Това е най-сигурното и безконфликтно решение.
ОТ 7 ДО 9 ГОДИШНИ - Малките ученици вече могат да влизат в интернет от различни места - от училище, приятелите си, вкъщи. - Имат изградено относително добро разбиране за това, което виждат. - Не са подготвени да боравят с всички материали, които интернет предлага, по-специално материали (изображения, текст или звук), които са заплашителни или по друг начин неподходящи за тях
Вече трябва да уговорите правилата за сигурност заедно.
- Позволете използването на интернет само в присъствието на възрастен – това гарантира, че на децата ще може да се окаже помощ веднага при възникването на проблем. - Създайте общ семеен имейл адрес, който ще използва и детето - Ограничете чатовете и други публични дискусии в реално време, защото все още не са подходящи за детето. - Създавайте работна среда с ограничени права - това помага на детето да се научи да използва компютъра самостоятелно.
ОТ 10 ДО 12 ГОДИШНИ
- Децата вече са се научили как да използват интернет за различни цели. Поощрявайте ги – съобщавайте им за сайтове, които са свързани с домашните, хобитата или интересите им. Ако правилата са твърде ограничаващи или не отговарят на нуждите им, децата може да са намерили начин да ги заобикалят - Споразумейте се с децата какво в интернет е позволено и какво не, след като сте отчели всички потребности и мнения. Обсъдете отговорността при изпращане на съобщения, тегленето на файлове и запазените права, както и инсталирането на програми. - Уточнете каква лична информация е подходящо да бъде предоставяна и в кои случаи. Говорете за риска, свързан с разкриването на информация.
|
Портал за родители - https://roditeli.start.bg/
Невъздържаните деца https://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=4730
Как възпитават децата в Латинска Америка https://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=5562